Защо настояваме за промяна в задълженията на медицинските лица в детски градини и училища

На 28. Септември на сайта на Министерството на здравеопазването беше качен за публично обсъждане Проект на Наредба за устройството и дейността на здравните кабинети и здравните изисквания към тях.  Въпросният нормативен акт регулира работата на медицинските лица в детските ясли, гради и училищата. Отдавна родители на деца с хронични заболявания очакваха тези промени, с надеждата, че те ще осигурят и на техните деца адекватно отношение от медицинските лица в детските и учебните заведения. За пореден път обаче очакванията им не се оправдаха.

След серия писма до МЗ, в които се настоява медицинските сестри и лекари в учебните заведения да имат правото и задължението да осъществяват предписаното от специалист лечение, в писмо до Община Варна зам. министър Адам Персенски се ангажира това да стане факт при промяната на вече споменатата наредба.

Лекари, пациентски организации и представители на местната власт  многократно са алармирали за проблема. В момента семействата, със своите данъци, плащат заплатите на медицински сестри и лекари работещи в детските ясли, градини и училища. В същото време тези дипломирани медицински лица отказват да дават лекарства и поставят инжекции, тъй като това не е тяхно задължение според сега съществуващата нормативна уредба.  Последствията от тази регулация падат както върху възможностите за адаптация и интеграция на детето, така и върху социалното положение на цялото семейство.

 

Примери от „живия живот“

Най-честият и болезнен пример са децата с диабет. Когато майката на едно такова дете започне работа (необходима ѝ за да покрива високите медицински разходи), се налага баби, дядовци, по-големи братчета или сестричета да тичат до градината и училището, за да мерят кръвна захар, да бият инсулин и да дават лекарства. Изключително благодарни сме на медиците, които поемат тези ангажименти, но смятаме, че това не трябва да зависи от личния им морал и добра воля, а да е  тяхно задължение, уредено нормативно. Част от тези задължения в момента се поемат от личните асистенти, в общините, в които тази услуга изобщо я има. Това касае катетъризацията при децата със спина бифида. При много от тях катетъризацията може да се поеме от медицинската сестра и да отпадне нуждата асистент да придружава детето в клас или родителят да излиза от работа по няколко пъти на ден. Същата дейност би отнела на медицинската сестра не повече от 30 минути на ден.

 

Убедени сме, че за тези допълнителни ангажименти медицинският персонал следва да получава допълнително възнаграждение. При досега действащото законодателство децата в специална градина или училище получаваха 3 пъти по-висока субсидия в сравнение с издръжката, която държавата плаща за дете в масово училище. След като с приемането на Закона за предучилищното и училищното образование тези училища ще бъдат закрити, логично би било по-високата субсидия да следва „специалното” дете в масовото училище. Така ще може да бъдат осигурени средства за допълнително възнаграждение на медицинското лице. За съжаление не ни е известно да се коментира такава промяна.

Ние не очакваме медицинските лица в градините и училищата да назначават лечение. Единственото, което очакваме от тях, е да подпомагат спазването на плана за лечение, назначен на конкретното дете с конкретно хронично заболяване от неговия лекуващ лекар.

 

 

 

Не подценяваме останалите задължения на медицинският персонал в градините и училищата. Но вярваме, че с малко повече добра воля медиците в детските заведения могат да изиграят решаваща роля за шанса на хронично болното дете да бъде прието и да расте сред другите деца, а не изолирано вкъщи. Те са и единственият шанс родителите да продължат професионалното си развитие и да успяват да осигурят прехраната  на семейството си.

 

Затова оставаме в очакване дадените обещания да се спазят. Настояваме в окончателния вариант на Наредбата да се регламентира  медицинските специалисти в детските заведения да извършват не само профилактика и промоция на здравето, но и лечение, назначено от други медицински специалисти!

 

За допълнителна информация прилагаме писмо на проф. Виолета Йотова от 02.10.2015 до МЗ, както и отговора на зам. Министър д-р Адам Персенски, писмо с изх. №  08 -00-170/05.12.2014

 

За повече информация и контакти:

 За Сдружение Асоциация Хипофиза Ваня Добрева тел. 0889324216

За Сдружение „За инсулинови помпи” Ваня Стоянова тел 0887877595

За Сдружение „Спина бифида и хидроцефалия – България” Славея Костадинова тел 0887297122

Категория: