Как да попитаме психолога?

19 мнения / 0 new
Последно съобщение
Slaveia
Как да попитаме психолога?

Севджихан Еюбова ще отговаря на вашите въпроси свързани с развитието на децата, отношенията в семейството и всичко, което ви тежи на душата.

Задавайте своите въпроси тук. Тя ще ги преглежда и ще им отговаря след 15-то число на всеки месец. 

От 2007 Севджихан Еюбова е клиничен психолог към „Многопрофилна болница за активно лечение – Шумен”АД, гр.Шумен. Заедно с това тя води обучения и тренинги на мултидисциплинарни екипи към  АЛА-гр.Пловдив, Карин дом-гр.Варна, Ресурсен център-гр.Шумен. Има редица публикаиции в „Практическа педиатрия”, „Здравни грижи”, „Клинична психология” и др. Севджихан води обучението за подкрепящи родители и психология на родителството в Работилницата за взаимопомощ. По време на работилницата предложи да подкрепи семействата като създадем тази тема във форума.

Благодарим ти, Севджихан!

JeMi
Възраст

Синът ми е на 2 г.1м. Има шънт и последно време доста често си докосва главичката, където е шънта и се чеше по тялото, там където минава подкожно дренажа. Въпроса ми е, кога да започнем да му обясняваме, че има нещо в тялото си. Понастоящем той казва само няколко думи, но разбира много.
Има ли някаква възраст (или етап от развитието му), след която е добре да му се обясни това или отсега да му разказваме, въпреки че той няма да ни разбере.
Или пък, някой друг от форума, ако може да сподели опит...
Благодаря предварително.

Eubova
снимка на Eubova
JeMi

Здравей, JeMi !
В тази възраст децата опознават света благодарение на всичките си сетива и разбира се благодарение на активното участие на близките им, ако това е възможно. Децата, които все още нямат развита експресивна реч (специалистите, често използват този термин, за да насочат вниманието към  т.нар. "външен" говор или речта, която околните чуват) използват по-често невербално поведение - жестове, мимики, движения на ръцете и др., за да насочат интереса на околните около предмети и теми, които ги вълнуват, или за да споделят интересите си с близките. Това винаги е добър знак, защото тези "невербални" сигнали са всъщност покана за комуникация и дори начин за изпращане на съобщения. В този смисъл, ако се поставите на мястото на някой, който е на 2г. ще разберете, че това е начин нещо да ви се съобщи, като например "виж имам нещо тука", "усещам се по-различно", "боли ме" или "какво пък е това" и др. Сензитивните родители много често улавят тези сигнали и поведения, дори и в още по-ранна възраст - кърмаческата. Малките деца са готови за комуникация дори още преди раждането си, а много родители дори споделят, че няма по-добри слушатели от децата. Никога не е рано или късно да разказвате "историята" на живота на детето си, но определено колкото по-рано започнете, толкова по-адаптирано към стреса или травматичните преживявания ще бъде то, или поне ще се чувства подкрепено и сигурно да коментира с вас теми, които го притесняват. Разбира се, това е процес и отнема време, но инвестицията си струва. По отношение на въпроса ти за възрастта, която е подходяща да се казва има само един детайл, който е важен, за да улесните разбирането и това е т.нар. разбиране и овладяване на "схемата на тялото" . С терминът "схема на тялото"  обозначаваме т.нар представа и познаване на собственото си тяло. Тази представа при децата с типично развитие започва да се развива още след 8-9ти месец и продължава до навършването на 2 години. Специалистите по ранно детско развитие, очакват поне 50 % от децата на 24 месеца, дори и без "експресивна реч", да могат да посочат до 6 части от тялото си или на кукла/играчка - като нос, очи, уши, уста, ръце, крака и др., това означава се имат представа за тялото си и могат да пренасят  това познание и върху други обекти. Опитайте се да разберете първо дали вашият син е овладял тези "етикети", това може да стане под формата на игра, ако ли не е препоръчително да отделите време и да го запознаете с частите на тялото и след като се уверите, че това е постигнато (около 80 % от децата на 2г.6месеца безпогрешно се справят с това занимание) можете да разкажете за шънта, какво е това и къде му е мястото, с по-кратки изречения. Надявам се тази информация да е достатъчна като ориентир, но ще се радвам, ако споделите или и други родители споделят на каква възраст децата им са изградили "схема на тялото", тъй като освен, че това е показател от моторното и говорното развитие има отношение и към развитието на емоционално-социалната сфера.
Поздрави !

JeMi
Схема на тялото

Относно схемата на тялото - на 1 година и 7-8 месеца синът ми не можеше да посочи нито една част. Напълно умишлено не сме работили с него, а го оставихме да си се учи сам. На около 2 годинки след известна работа с него без проблем знаеше всички основни части на тялото - ръце, крака, глава, корем, гърди, очи, уши. В общи линии лесно се научи да ги посочва на играчка, на себе си или на друг човек. Сега на 2 год и 3 месеца ми направи впечатление, че научи какво и къде са веждите от второто показване. За него мога да допълня, че няма усложнения  следствие на клапата и се развива нормално за възрастта си.
Ако имаш някакви други въпроси съм насреща.

ViTo
Здравейте! Поздравления за

Здравейте! Поздравления за откриването на тази безкрайно полезна и интересна тема! Благодаря и на психоложката, г-жа Еюбова, че ни подкрепя и ще отдели от времето си за да отговори на нашите въпроси!

И аз имам няколко въпроса: На каква възраст и при какъв специалист може да се установи дали детето има дислексия/дискалкулия/дисграфия? Можете ли да ни посъветвате за какво да гледаме или на какво по-точно да обърнем внимание в предучилищната подготовка и вече в училище? Има ли, т.к. класически симптоми, които могат веднага да ни ориентират да заведем детето на психолог във връзка с тези проблеми? При диагностициране на проблемите в училищна възраст /3-4 клас/ с какъв специалист трябва да се работи и колко често? Има ли наръчници за родители на български език в тази връзка?

Според Вашия опит и информация по проблемите на нашите деца, до колко Спина бифида и/или хидроцефалия могат да окажат влияние върху темпото на възприемане на материала и заучаването на нови неща? 

Благодаря Ви предварително за отговорите!

Eubova
снимка на Eubova
Здравей, ViTo !

Здравей, ViTo !
Дислексията е много специално функциониране на мозъка, като у нас често се интерпретира като трудности в овладяването на четенето, но е много по-комплексно състояние, което е комбинация от  (класически симптоми) нарушения в:

  • моторния контрол /проблеми с координацията, трудности в прерисуването, писането, преписването/
  • ориентацията за време и място / детето трудно се научава да диференцира ляво-дясно, не знае къде е, няма ориентир за време - сутрин, обед, вечер или кой сезон е, загубва се в сградата - училището/
  • памет - за събития или поредица от действия - трудно се ориентира при организираните занимания в детската градина или в учебната програма програма в училище, в азбуката - поредността на буквите, или не може да пренабере дълъг телефонен номер
  • писане - не може да намери правилната дума, за да започне или завърши изречението, затруднява се да изложи мислите си и идеите си в писмен вид, трудно организира съжденията си в писмен текст 
  • слушане, слухов отговор - затруднява се при т.нар. диктовки или инструкции напиши / запиши, затруднява се да води записки; много лесно и по-бързо се разсейва от странични шумове
  • речта - объркват близки по звучене звуци - б/п, д/т, в/ф, с/з..., или се затрудняват да чуват определени звуци, не могат да се сетят как "изглежда" думата, кои са буквите, които я съставят и как се пише
  • четене - губят мястото на текста, не могат да се ориентират в от къде да започнат, къде свършва текста или къде е края на изречението, сякаш при четене се движат много бързо в текста и прескат не само думи, но и редове, изпитват нужда да препрочитат по няколко пъти думата

Всяко от изброените нарушения може да послужи и като референтна точка за интервенция !
Развитието на всяко дете е много сложен процес и освен от генетичните фактори в голяма степен е повлияно и от факторите на средата.  Една от най-важните задачи на психологията на развитието в днешно време е т.нар. ранна интервенция, която включва ранно разпознаване на отделни нарушения, като изброените по-горе и превенция на определени трудности в обучението, които се срещат и при дислексията, чрез откриване на силните страни на всяко дете и подкрепа, чрез засилване на компенсаторните възможности, които притежава.
Дислексията може да "разпозната" още в детската градина, когато изискванията към речта на децата и включването им в организирани занимания и "режимни" моменти е много интензивно. За съжаление ранното идентифициране на дислексията не е приоритет в нашата страна, още по-малко в детските градини, а има ресурси за това - има специалисти и това са логопедите, но много голяма част имат ангажимент единствено рехабилитация на артикулационните нарушения (правилното изговаряне на звуците).  В България голям процент от децата с дислексия се разпознават като такива едва след започване на училище, а в някои случаи и дори по-късно в горните класове. Много малко са специалистите, които освен да диагностицират тези специфични нарушения могат да предложат и системна специализирана подкрепа.
Моята препоръка е при съмнение за дислексия родителите да се обръщат първо към логопед, който е специално обучен за това да диагностицира и дава насоки за работа с деца с дислексия. В момента в България има два теста, които са специално адаптирани и се ползват от сертифицирани специалисти. Това са българският картинен тест за фонемно осъзнаване на Катерина Щерева и DDE-2, т.е. ако решите да преминете през специализирана диагностика трябва специалиста да ползва един от двата теста. Използването на тестове е важно, за да се обективизира възможно най-точния профил на функциониране на детето и да се изготви програма за интервенция, ако се установят нарушения. Разбирате, че насоките към всеки ще бъдат индивидуални и няма как без изследване да се каже какво може да правите, за да подкрепите детето си, защото първо трябва да се установят специфичните му нужди. По отношение на въпроса колко интензивно трябва да се работи с едно дете с дислексия, моят отговор е постоянно - всички ресурси и всички възможности за учене трябва да се използват максимално. Консултацията с психолог е удачна, ако това е специалист, който се занимава с диагностика на ранното развитие, има опит и познания в областта на дислексията. Много често консултациите с психолог при деца с дислексия са по повод на емоционално-поведенчески разстройства, промени в настроението, ниска мотивация за учене, страх от провал, ниска самооценка, липса на увереност за справяне, изолация от връстници - проблеми, които съпътстват описаните по-горе симптоми на дислексията.
При диагностициране на проблемите в училищна възраст, родителите могат да потърсят специалистите от Ресурсния център по местоживеене. Това е специализирана структура към Министерство на образованието, която подкрепя децата със специални образователни нужди в общообразователната система. Екипите в повечето случаи са мултидисциплинарни и освен с логопед, ще имате възможност да се консултирате и с психолози и специални педагози, последните са особено полезни, защото подобно на логопедите са обучавани в специализирани методики на преподаване, които да улеснят децата с определени затруднения. Достъпът до този вид помощ изисква от вас подготовка, подаване на определени документи, явяване на комисия, която определя колко часа (към момента възможностите са до 4 часа/седмично) и какви специалисти могат да ви подкрепят. Хубавото е че специалистите са мобилни и ориентирани към детето - идват на место в групата в детската градина, в класа / училището, като разбира се някои от сесиите могат да се проведат и в специално оборудвани ресурсни кабинети.
Честотата на дислексията много варира в различните проучвания в света, цитират се данни в границите на 1 до 30 % от общата популация, като вариациите се обясняват с различните езикови системи, за България около 20-25% или около 4-5 деца в един клас. Предвид групата теории, които описват причините за дислексия е много голяма вероятността и децата със спина бифида и/или хидроцефалия да изпитват подобни проблеми. Новите методи за образна диагностика на нервната система доказват връзката между структурните особености на нервната система и начина на функциониране на отделния индивид, моторните му умения, планирането и изпълнението на определени задачи. Днес сред "подкрепящите" специалисти все по-често се налага т.нар. "холистичен подход", на който и аз съм привърженик - не само гените и биологичното ни развитие е определящо, много важна е ролята и на социалната среда и въобще предимството, което имат децата да са близо до родителите си или до връстници, които ги подкрепят и им помагат да се развиват.
Прилагам линкове с допълнителна информация за различни видове терапии при дислексия, както и наръчник за родители и един кратък въпросник за дислексия.

Полезни линкове:
Наръчник за родители 
Ориентировъчен тест за дислексия
Асоциация Дислексия България
 
Поздрави и ако имаш въпроси, не се колебай да пишеш ! 
Севджи

 

ViTo
Май, покарай празниците,

Май, покарай празниците, психоложката ни е забравила... Е, те нашите въпроси не са спешни, но защото пишеше, че в средата на всеки месец ще отговаря и се надявахме на включване... 

Весели празници на всички и през Новата година само положителни неща да имаме да си споделяме!

Eubova
снимка на Eubova
 

 
За много години на всички, пожелания за много здраве и щастливи моменти, споделени с най-близките ви хора !
Благодаря за доверието и възможността да се включа ! Радвам се, че толкова бързо сте се организирали с форума и дори, че има въпроси ! 
Искрено се надявам това начинание да се превърне в нещо още по-голямо и да е от полза за всички, които участват в живота на децата и родителите.
Приемете моите извинения за закъснението във включването ми, ще се постарая да го компенсирам с полезна информация и присъствие, макар и он-лайн !
Поздрави,
Севджи

Slaveia
Севджи, благодаря ти! Всичко,

Севджи, благодаря ти! Всичко, което написа е много интересно и полезно.

Даниела
Много ми е сбъркано, а и не

Много ми е сбъркано, а и не знам кога точно ще имам конкретно мнение по темата за дислексията. Преди време заведох детето си в център за деца със дислексия, защото определено среща трудности в образователният процес... и естественно становището беше дислексия. Малко се поуспокоих и започнах да "кълва" в интернет по тази тема, беше ми мъчно,  но и успокително, че има дислексия т.е. не е с умственно изоставане . Към днешна дата обаче естественно трудностите си останаха при обучение, а и колкото повече растте матеряла за детето е супер напрегнато. А бе не си дава никъкъв зор. Ресурсната в училище е "суперрррррррр бабич" и не става за помощен учител просто гледа да мине деня и да посрещне другия тъъъъ в тази насока си казах, защо пък да не го водя това дете на психолог и започнахме с арт и пясъчна терапия, а преди това с биофитбек/ който за моето дете се оказа загуба на време и излишен разход/ след това с друг психолог. Искам да кажа , чи въпросните психоложки са супер и всяка в своята сфера е професионалист. Та при последното преценяване на състоянието на детето и при разговор с психоложката тя даде мнение, чи при деца с хидроцефалия и и неврологични проблеми трудно може да се установи дислексия казва,че може да има подобни симптоми, но определено забавянето се получава от процента на увреда. Искам г-жа Еюбова да сподели мнение относно по-горе написаното, че да не се разкъсваме между дислексия и изоставане в умственото развитие. Т.е ако може да сподели какъв вид терапия и обследване да търсим когато се опре до помощ от психолог и с помоща на този вид обследване да имаме ясна представа за случващото се!!  Също има ли специални тестове за преценка на психическото състояние за деца с хидроцефалия???
 
Благодаря предварително!

Eubova
снимка на Eubova
Даниела

Даниела, привет. От това, което си написала определено ситуацията е сложна, но нека се опитаме да подредим въпросите: 
- "разкъсване между дислексия и изоставане в умственото развитие" - първата категория изключва втората...доста е сложно и дълго за обяснение, но ще опитам в няколко изречения. Дислексията съм обяснила в по-горен пост какво е. Умствената изостаналост е свързана с трайно понижени възможности за справяне и то не само при академични задачи, а и при ежедневни дейности. Факт е че изоставането в умственото развитие се разпознава ясно и съобщава по-рано от родителите в сравнение с дислексията. Умствената изостаналост си има степени - лека, умерена, тежка и дълбока - при всяка от тези степени функционирането на конкретното лице и/или дете е в определени граници, които дори и при интензивно обучение не могат да бъдат променени, при дислексията не е така. 
- какъв вид терапия и обследване да търсим, когато се опре до помощ от психолог и как да имаме ясна представа за случващото се - най-добрият начин да разберем какво е точното функциониране на детето е да бъде направена подробна диагностика от специалисти - детски психиатър / психиатър, педиатър, невролог, клиничен психолог, логопед. Тази диагностика трябва да включва пряко наблюдение, събиране на информация за функциониране на детето / лицето в различни среди (в дома, в детската градина/в училище, на детската площадка и др.) това също може да стане чрез пряко наблюдение, чрез видеозаписи, или интервюта с родители и/или лица, които се грижат за детето. Разбира се качеството на диагностиката е много по-високо и когато се използват специализирани методики за диагностика. Добре е да се започне с тестове за скрининг на развитието или за оценка на общото развитие - обичайно това са въпросници или набори от задачи, които са възрастовото специфични. Ако резултатите от оценяването се различават значително от очакваните за възрастта - са по-ниски или по-високи, се предприема следваща стъпка - прилагане на тест за интелигентност, който ще ни даде т.нар. IQ или коефициент на интелигентност, който ще ни насочи към точната степен, ако е налице умствена изостаналост. Разбира се включват се и допълнителни тестове за психични процеси, както и методики за преценка на емоционалното състояние. Първата стъпка обаче трябва да е една - обща оценка на развитието - тя е много важна, защото се превръща и в отправна точка за интервенциите, които представляват обучителни стратегии. Много често при всяка следваща диагностика специалистите ще се връщат към първата оценка, за да проверят има ли динамика в развитието на детето и дали са ефективни терапиите въобще. 
- има ли специални тестове за преценка на психическото състояние за деца с хидроцефалия - няма специално разработени тестове за деца с хидроцефалия, но има изключително разнообразие от методи за диагностика, които се избират от самият специалист, към когото сте се насочили. Този избор зависи от какво и защо точно ще се оценява, както и дали психолога е обучен и компетентен в областта на психодиагностиката. 
Препоръчвам ви да изгледате информационното видео, което е точно за оценката на детското развитие: https://www.youtube.com/watch?v=XpRCYQBIz_M
- партньорство с училището и със специалните педагози - помислете какви са възможностите да създадете ефективна комуникация с всички участници в обучителния процес, имате ли общ план с реалистични очаквания и как всеки партнира на детето, за да могат тези очаквания да се реализират.
Пишете, ако имате нужда от допълнителна информация.
 
Поздрави,
Севджи Еюбова

Slaveia
Бих искала да допълня Дани ..

Бих искала да допълня Дани .....Какво мога да допълня към нейното питане, при положение, че си е лично нейно? Може би още една гледна точка по нейната тема.

ПОзнавам детето и, и бих искам да наблегна на това, че изоставането, за което Даниела говора явно се наблюдава в училище. При обикновен разговор с него обаче, детето и оставя впечатление за буден, умен и слънчев млад човек.

Затова ми се иска да повдигна въпроса и с мотивацията. Възможно ли е това изоставане в училище да няма връзка с уреждането на детето, а да е в следствие на недобре подготвени педагози и неспособност на образователната система да събуди интерес у някои деца?

ViTo
Много Ви благодаря за

Много Ви благодаря за изчерпателните отговори, г-жо Еюбова! Радвам се, че има толкова полезна информация тук във форума ни и мога винаги да се върна към нея, в случай че забравя за нещо или искам да направя справка. Благодаря Ви за подкрепата и отделеното време! 

tania
         Дъщеря ми е на 9г.

         Дъщеря ми е на 9г. Сега е във втори клас. Миналата учебна година по това време започна да проявява агресивно /посягане към учителката, разпиляване на учебници и тетрадки/ и опозиционно поведение към класния ръководител. Отказваше да работи в часовете. По тази причина изостана от другите деца. Отказваше да комуникира с децата, въпреки че ги познаваше от детската градина. Преодоляхме агресията, но отказава да прави каквито и да е поставени задача от учителката. А иначе детето има желание-вкъщи вечер четем, пишем, смятаме. Детето е с хидроцефалия, ДЦП /лека форма/, нарушено зрение и епилепся. Епилепсията се появи лятото преди 1-ви клас. На доста силна терапия е. Възможно ли е учителката да не е намерила до сега правилния подход към детето, защото с други специалисти и в къщи се справя добре и не отказва да учи? Възможно ли е детето по някаква неизвестна до сега за мен причина да е издигнало "бариера" между себе си и учителката? Ливия е на ресурсно подпомагане, но както сама разбирате това е недостатъчно. Не съм убедена до колко й е полезно това, защото я взимат във важните според мен часове - математика, БЕЛ. А тя се радва, че няма да е в часовете /по думи на учителката/. Учителката смята, че е прекалено обгрижвано дете, проявяващо инат, защото е със съхранен интелект и много добри паметови възможности /стига да пожелае да учи/. Също така детето посещава ДЦДМУ /Червен бряг/, където единствената полза за мен е обгрижването и рехабилитация, за да можем да сме на работа, нищо друго. Защото в този Център всички деца са в една зала, на различни възрасти и с различни по тежест заболяваания. Ужасно ми е даже да го казвам. Дори там връща назад в развитието си по мои наблюдения. Смятам, че детето ми има шанс да се справи и измъкне от тази криза. Посъветвайте ме какво да правя. Може би трябва да търся помощ от психолог. Но тези в нашия град нищо не казват. Едва ли причината е само в детето, когато не получава отношение и разбиране от другата страна. Представете си как се чувства то в тази среда. Смятате ли, че трябва психолог да се намеси не само при детето, а и в училище по време на учебен процес? Много Ви моля насочете ме в правилната посока, докато съвсем не е късно.
         Предварително благодаря.

Eubova
снимка на Eubova
tania

Здравей, Таня !
От поста ти разбирам, че проблемите в училище вече са с давност година. Според мен "агресията" не е преодоляна, а  просто се е трансформирала в други поведения. Много често и не само при децата - агресията е вид защитна реакция и форма на комуникация - съобщение, което ние възрастните трябва много внимателно да разчетем. За съжаление от срещите ми със специалисти, които работят с деца знам, че тези сигнали и поведения не се възприемат по този начин и са причина за поредица от конфликтни ситуации. Тогава, когато едно и също поведение се повтаря в различни среди, ситуации и хора - хипотезите са, че това е специфична характеристика на личността или че това е част от клиничната картина на определени нарушения, тогава, когато обаче лицето се държи различно в различни среди и с различни хора и изпитва проблеми и дискомфорт в определена среда вероятността това да е реактивно (предизвикано) поведение е много голяма. Но това са хипотези !!! За да даде заключение един специалист /в случая психолог/- трябва да може да наблюдава детето в различни среди и да отчете влиянието на факторите от средата върху детето и съответните му реакции за продължителен период от време - минимум 3 седмици. На всичките ти въпроси, които задаваш - отговорът ми е ДА - възможно е учителката да не е намерила подход, възможно е да има и друга неизвестна причина поради, която дъщеря ти да е издигнала бариера и да наложителна е намесата на психолог, най-вероятно имате такъв специалист във ресурсния център. Имам въпроси - какво се използва за мотивиране на детето да се включи в учебните дейности, как се стимулират социалните контакти с връстниците, защо ресурсното подпомагане да не може да е в час, каква е причината детето да се извежда от учебни занятия, учителката обучена ли да работи с деца със специални образователни потребности, каква е часовата заетост на ден на детето - колко часа реално активно учи, работи по задачи и е включена в социални взаимодействия/занимания и колко и кога и как си почива през деня ? Има ли във вашия град възможност  да кандидатствате за осигуряване на социален асистент, който да придружава дъщеря ви само за рехабилитация и/или определени дейности в дневния център, който цитирате? Станаха доста въпроси... Пиши как се развиват нещата при вас, ако искаш да споделиш и по-лична информация ми прати съобщение тук или на имейл s.eubova@gmail.com  

tania
Здравейте, г-жо Еюбова!

Здравейте, г-жо Еюбова!
Благодаря за отговора. Не мога да кажа какви методи се прилагат в училище за да се мотивира детето по време на учебна дейност. По скоро се работи се работи в рамка /праволинейно/. Учителката е от "старото" поколение, пред пенсиониране и не е преминавала обучение за работа с деца със СОП. Разбирате ме какво имам предвид. Ресурсния учител извежда Ливия от часовете и работи с нея индивидуално в отделен кабинет в училището. Смятам да поискам нейното присъствие в часовете за да е по-полезна от следващата учебна година /скоро разбрах, че това е мое право/ . Целодневно е на училище, там обядва. Имат и часове за отдих и самостоятелна работа. Присъства във всички часове, но не работи активно, просто отказва. Не прави това, което извършва целия клас. тетрадките й са почти празни и с пропуски там, където е писала. Опитвам се вечер да наваксваме, но е изморена и ефекта е почти никакъв. Работим и през почивните дни, доколкото е в кондиция. Стимулирам я като й казвам, че ще излезне да играе с децата зад блока, след като си научи или че ще си купи нещо от магазина след като си изпълни задачите. Трудно се мотивира - с много молби и убеждаване. А в клас госпожата няма това време. Преди няколко седмици кандидатствахме за личен асистент, но ни отказаха - не сме включени. В Дневния център разполагат с БУС и я транспортират от училище за рехабилитация. Заявила съм на психолога от Ресурсния център да ми изготви психологическа характеристика и да видя резултатите от тестовете, които прави с нея.
Може би и епилепсията й пречи, на много силна терапия е. Често забравя. Наученото днес утре пак трябва да се заучава наново /не всичко, някои неща/.
Като получа резултатите от психоложката ще Ви пиша отново.

Eubova
снимка на Eubova
Таня

Таня, привет отново.
Моментът с мотивацията е нещо много важно !  УЧЕНЕ + МОТИВАЦИЯ = УСПЕХ  Това е формула известна на всеки учител без значение от кое поколение е. Същото важи и за родителите, които от ранна възраст на децата си се ориентират в подходи, с които да поддържат желаното поведение. Факт е обаче, че мотиваторите при децата често се променят и това изисква от нас родителите да имам готов набор от предложения и мотиватори, за всяко дете са различни. Можеш да почнеш със списък на нещата, които Ливия харесва, обича да прави и и доставят удоволствие и постепенно да разширяваш този списък. Това е полезно не само по отношение на ученето, но е важно умение въобще за живота тогава, когато детето ще се сблъска с някакви неприятни преживявания и наличието на такъв сам по себе си позитивен опит повишава устойчивостта. 
Въпросът ми относно часовото натоварване е свързан с консултантския ми опит със семейства, чиито деца са в начална училищна възраст. Оказва се, че при много деца в тази възраст реалното часово натоварване е много над един работен ден и това е рисков фактор за нервната им система, както и за писихическия им комфорт. Хубаво би било дневния режим да е съобразен с устойчивостта, темперамента и работоспособността на детето, както и с диагнозите и медикаментите, които приема.
Антиконвулсантите ( лекарствата за епилепсия) определено потискат психичните процеси и този ефект е добре да се следи дали се задълбочава или не, това става чрез оценка на отделните компоненти на вниманието, паметта и др., т.е. това е нещо, което специално трябва да се отчита при годишната психодиагностична оценка.
Поздрави,
Севджи

tania
Извинете ме за настояването.

Извинете ме за настояването. Но за мен е важно да получа отговор от Евджихан Еюбова. Зная, че сте натоварени, но Ви моля за скорошен отговор, за да знам какво да предприема. 
С уважение,
Таня

tania
Подкрепям Даниела във

Подкрепям Даниела във въпросите й и трудностите, които среща. Ние се оказваме в същото положение. Така, че отново настоявам за мнение от психолога г-жа Еюбова.