ДОМИНИК В БРЮКСЕЛ

В края на ноември в Брюксел – Белгия, се проведе конвенция на ЕРАР. Събитието се състоя на 20-ти ноември – деня, на който преди 25 години е приета Международната конвенция за правата на детето. ЕРАР е Европейска платформа срещу бедността и социалното изключване – една от седемте основни инициативи в стратегията Европа 2020 за устойчиво израстване. Първата среща е проведена в Краков - Полша през 2011 г., през следващите две години домакин е Брюксел - Белгия. Тази година взеха участие две деца. Те говориха на откриването й, на което присъстваха лидери на Европейската общност: Председателят на Европейската комисия – Жан Клод Юнкер, Председателят на Европейският съвет – Доналд Туск и Председателят на Европейският парламент – Мартин Шулц. Едно от тези две деца е Доминик Дрдул, 17 годишно момче, родено със спина бифида и хидроцефалия. Той бе нагърбен със сериозното прездизвикателство да представи цялата общност на най-високо ниво в Европа.

Доминик Дрдул е от Словакия. Занимавал се е с много неща от малък: плуване, изкуства, стрелба. Сега се интересува от история, фотография, спорт. Обича да пътува – посетил е много страни в Европа. Знае английски и френски език. Иска да учи право... Той е изключително интелигентен и борбен млад човек. Избран е да представя общността, защото може да поднесе информацията „от първа ръка“. Той е млад човек с увреждане и това влияе на всекидневния му живот, сблъсквал се е с множество трудности.

В речта му, и в представянето преди това, бяха засегнати различни аспекти от живота на децата и младежите с увреждания. Те са по-уязвими от другите, по пътя им се изпречват много бариери, специфични за уврежданията им. Много от тях са изоставяни още след раждането си – родителите не знаят как да гледат дете с увреждане. Настаняват ги в институции, където няма адекватни грижи и не получават шанс за нормален живот. От друга страна семействата, които отглеждат дете с увреждане се сблъскват с множество проблеми: предразсъдъци, недостъпна среда, неадекватно или ненавременно лечение, което поражда риск от здравословни усложнения и непълноценен живот. Доминик и семейството му, както и много други, не правят изключение. В речта си той подчерта, че е в Брюксел и благодарение на родителите, които се грижат за здравето му и му осигуряват възможността да получи възможно най-доброто образование. Чрез личната си история Доминик помага на други деца. Той е активен член на Словашката асоциация „Спина Бифида и Хидроцефалия“. Като доброволец се включва в множество инициативи –  обучава други доброволци за работа с деца с увреждания, изнася лекции, планира да продължи застъпничеството за деца и младежи с увреждания и тяхното право да бъдат включени във всички аспекти на всекидневния живот в обществото.Доминик успява да покаже, че младите хора с увреждания съществуват и трябва възможно най-рано да се вземат мерки да се предотврати тяхното изключване от социалния живот.

 Основното, на което наблегна Доминик е, че хората с увреждания не участват във взимането на решения по въпроси, касаещи тях самите. Обикновено други хора определят какво могат или не могат хората с увреждания. Той показа  на лидерите в Европейската общност, че децата и младите хора с увреждания могат да бъдат достойни и пълноправни партньори, защото имат ценен личен опит и най-добре знаят какво е добро за тях и от какво имат нужда. Имах възможността да гледам речта на Доминик на живо, през интернет. Той говори пръв, бе развълнуван, но изключително въздействащ! Дълги аплодисменти последваха речта му. Той използва един цитат на Алберт Айнщайн : „Ако се съди по способността на една риба да изкачи някое дърво, тя ще живее целия си живот смятайки, че е глупава.“ Това ме впечатли много, защото важи за всеки човек, бил той с увреждане или не - да се открият в хората и да се покажат техните способности.  Те да правят това, което могат най-добре, а не това което не могат...

След речта си в Брюксел Доминик участва в още много срещи в Европейския парламент, даде интервюта за различни медии. На 3-ти декември  Доминик отново бе в Брюксел, за участие в конференция по повод Международният ден на хората с увреждания.

В исключително натоварения си график той намери време да напише и няколко думи специало за нас:

„Здравейте, аз уча в гимназия в град Трнава в Словакия. Справям се добре с всичко в училище. Със сигурност придвижването е проблем, но съучениците ми са винаги до мен, готови да ми помогнат при нужда. Аз обичам да спортувам, да пътувам, да чета и да снимам. Но също така имам трудни моменти, от които понякога не знам как да се измъкна. Много ми помага, ако мога да поговоря с някого за проблемите си... и за щастие имам добри приятели, на които да се доверя в труден момент. Да, някои неща трябва да бъдат пригодени специално за нас, но ние можем да вършим същите неща, като нашите връстници без увреждания!“

По време представянето на Доминик ясно видях и нещо друго, извънредно важно. В негово лице е показан вдъхновяващ пример за организациите, които работят с млади хора с увреждания, за родителите, за всички нас. Пример за лидер, който има ясна и активна позиция, който има куража да заяви съществуването си, да отстоява правата си, чрез личната си история да помага на другите.

Битки ще имаме още много, но ако помогнем на децата си да се превърнат в такива лидери, ще допринесем за това, животът им да бъде по-щастлив и пълноценен. Историята на Доминик е, и ще бъде, вдъхновение за всички, и за децата с увреждания, и за техните родители.