- Начало
- Форум
- Вход
- АМИГО
- За нас
- Основни факти
- Проекти
- Младите застъпват
- Информационна брошура по проекта Младите застъпват
- ОТБОР ПРОМЯНА ОБЯВЯВА КОНКУРС ЗА ЕСЕ/СЪЧИНЕНИЕ
- Представяне на проекта МЛАДИТЕ ЗАСТЪПВАТ
- About our project in English/ Представяне на проекта на английски
- За стъпките на Отбор Промяна Част 3: Кой идва с нас?
- За стъпките на Отбор Промяна Част 2: Самостоятелни крачки в условия на изолация
- За стъпките на Отбор Промяна Част 1: Силен старт и уверени първи крачки
- Отбор ЗАПАД
- Отбор Промяна
- Отборът на СМЕЛИТЕ
- Обучение в подкрепа на младежката гражданска активност 01-05.11.2019
- Нашият партньор: Норвежката асоциация за спина бифида и хидроцефалия
- Обучаващ екип
- Каналът в YouTube на Младите застъпват
- За стъпките на Отбор Запад Част 1: Пътят е лек, когато води сърцето
- За стъпките на Отбор Запад Част 2: Да покажем как се прави
- За стъпките на СМЕЛИТЕ Част 1: с малки стъпки напред
- За стъпките на СМЕЛИТЕ Част 2: Моят личен път
- Работилница за взаимопомощ 2014-2015
- Благотворителни акции: Помощни средства от Австрия
- Летни лагери и срещи
- Проект МОЯТ СПОРТ 2016
- Младите застъпват
- Съвети и взаимопомощ
ПЪРВИТЕ МЕСЕЦИ
Практични съвети от родители за родители и близки за първите месеци след раждане на детето
Неусетно ще се изтърколят първите месеци. Първоначалният шок ще се уталожи, а рутината постепенно ще измести суматохата около операциите и болниците. Семейството, което до скоро е било в „пълна бойна готовност“, вече следва своя собствен ежедневен ритъм и гради основите на бъдещия си живот. В тези моменти на привидно спокойствие безброй предизвикателства чакат да бъдат преодолени.
Отношенията в семейството
Обикновено майката остава вкъщи и поема активната грижа за детето и домакинството. Бащата се връща към старото си работно ежедневие и поема бюрократичните задължения в семейството, които съвсем не са малко – контакти с лекари, социални служби и пр. Заедно с това, е наистина необходимо бащата да играе една по-динамична роля във възпитанието и грижите за детето. По този начин ще укрепи и развие връзката си с детето и ще осигури мигове на почивка и спокойствие за майката. Много често се случва майката изцяло да пренебрегва собствените си нужди в името на детето, а това води до физическо претоварване и стрес. Тя трябва да бъде стимулирана да се грижи и за себе си! Може би последното ще се стори странно на много хора, но е факт, че често майките на деца с увреждания се посвещават изцяло на грижата за децата си, без да си дават сметка, как това се отразява на тялото и психиката им.
Важно е мъжът и жената да продължат да общуват по между си, както в качеството си на родители, така и като партньори и приятели. Чрез споделяне на мисли, чувствата, тревоги и радости, двойката ще намира своя път към семейна хармония.
Когато в семейството има и други деца, трябва да се обърне внимание на тяхното емоционално състояние и приемане на новината за болното братче/ сестриче. Информацията за уврежданията и заболяванията трябва да се поднесе на прост език, съобразен с възрастта на детето. Важно е да му покажете как да бъде полезно и да не го отделяте от общите усилия за справяне със ситуацията! Може да изпее песничка, да разкаже приказка или да донесе шишето на бебето.
Отношенията с близките роднини
През първите месеци ще се поставят нови основи в отношенията между близките роднини.
Важно е в ранните години родителите да имат доверени хора, на които могат да разчитат за помощ в отглеждането на детето. Обикновено тези хора са близките роднини - баби, дядовци, лели, чичовци, братовчеди. Семейството в по-широкия му смисъл, може да е много полезно и стимулиращо за детето и родителите. Важно е обаче да им бъде обяснено по подходящ начин нуждата от тяхната подкрепа и възможностите да я предоставят.
На първо място те трябва да получат ясна и достъпна информация за състоянието на детето, за неговото увреждане, за специфичните грижи, които се полагат в отглеждането му. Най-добре е родителите да покажат всичко на практика и да попитат за допълнителни въпроси или за нещо притеснително. Много често бабите и дядовците на деца с клапи се страхуват „да ги пипнат” в началото, за да не повредят нещо и затова изглежда, че се държат хладно с детето. Всъщност това което им трябва е информация и малко повече време с детето.
От голяма полза е ясното разпределяне на задачите и точните инструкции – нека дядото отиде до магазина, бабата да иде да запали свещичка, лелята да се обади на познат лекар и т.н. Това много облекчава отношенията и кара всеки да се чувства полезен. В голямото семейство на детето всеки трябва да бъде наясно с ролята, която може и трябва да изпълнява, сътрудничеството и подкрепата е от съществено значение за майката, която трябва да има моменти на отдих.
Приемането на помощта в грижите също не е лесен момент и това важи с пълна сила за всички млади родители по света, не само за тези на деца с увреждания. Понякога от свръх загриженост, майките искат да свършат всичко сами – да нахранят детето, да направят тоалета, да го разходят, да направят гимнастиката, да му прочетат приказка, да свършат домакинската работа и още един куп всекидневни мисии. Те считат, че майката е тази, която най-добре ще се справи и това безспорно е така. Но трябва ли всяка една от изброените ежедневни дейности да бъде свършена по-най-добрия начин? И колко дълго този ритъм може да се поддържа? В един момент силите се изчерпват, а това неизбежно води до нервни кризи, негативни мисли и депресивни състояния. Навреме приетата, помощта от роднините в отглеждането, може да е изключително полезна и наистина стимулираща. Кратката почивка, разходка или кафе с приятели ще направят родителите по-обичливи и спокойни, а детето ви ще придобие социален опит!
Отношенията с роднините винаги са деликатен въпрос. Това е още по-вярно, когато са във връзка с детето. Винаги ще има изказвания, които родителите разпознават като обидни, но които всъщност не целят да ги обидят, а са по повод на незнание, остарели схващания и липса на такт. Мъдро (но и трудно) е да бъдат забравени на момента.
Отношения с приятели и познати
Семейството постепенно ще започне да се връща към социалната си среда – да се среща с приятели, да посещава различни обществени събития. Някои родители изпитват притеснения да излизат с бебето си. От една страна, те считат, че най-сигурно за него е у дома и не искат да го излагат на излишни „опасности“. Нека вземат бебето си със себе си. Всъщност опасностите навън съвсем не са много, а предимства – безброй: детето заучава модели на социално поведение, адаптира се към различни промени в средата, наслаждава се на живота в цялата му пъстрота от звуци, картини, аромати! Друга причина е, че някои родители се смущават и дразнят от любопитните погледи и от разясненията, които трябва да дават на приятели и познати. Мислейки в тази посока ,ограничавате себе си от социален контакт , а да не говорим за вашето дете . То ще расте в този квартал, налага да свиква с връстниците, а и те с него. Колкото по-рано това се случи, толкова по бърз ще бъде периода на адаптация за всички .
В първите седмици след раждането повечето познати проявяват дискретност, не задават много въпроси и спазват дистанция. С времето, когато видят, че семейството е стабилизирано започват и първите въпроси – някои от загриженост, но някои и от чисто любопитство. Родителите не дължат обяснения на никого! И все пак, говоренето за проблема помага много от емоционална гледна точка да се приема случващото се. Чрез споделяне родителите по-лесно могат да се освободят от стаена вина и от идеята, че увреждането на детето им е нещо тайно и скрито, за което не трябва да се говори или което не трябва да се показва.
В повечето случаи, любопитството на околните преминава в искрена загриженост, а съжалението в уважение и симпатия!
Медицински консултации и профилактика
Други отговорности, които ще има семейството са редовното провеждане на прегледи при специалисти, обикновено през няколко месеца – при неврохирург, невролог, специалист по рехабилитация, офталмолог, уролог, ортопед. Възможно е също детето да се нуждае от логопед или психолог. Това са контролни прегледи, които не са наложени от спешна ситуация, а имат превантивен характер. Инициативата за тях е от страна на родителите. Те са хората, които ще трябва да следят датите за следващия преглед, да уговарят часове за консултации, да съгласуват резултатите между отделните доктори.
И по отношение на консултациите, нека родителите не се ограничават до лекарите, практикуващи в града, в който живеят. Нека не се страхуват да пътуват до друг град, за консултация с най-подходящия специалист. При добро планиране няколко прегледа могат да се съчетаят в едно пътуване и така да се спестят време и средства.
НЗОК предлага безплатен достъп до специалистите с направление от личния лекар на детето. На практика обаче процедурата е тромава и изисква много време в чакане пред кабинетите. Затова повечето родители предпочитат консултации в частните кабинети, като считат, че така получават повече внимание и пестят време.
По време на консултациите нека родителите да не се смущават да питат всичко, което им се струва притеснително. Нека не предполагат, а да задават въпроси!
Удобно е преди консултацията, родителите да подготвят списък с въпроси и да се придържат към него по време на прегледа.
Търсенето на второ лекарско становище - нека се превърне в практика, особено ако се налага оперативно или тежко медикаментозно лечение
Документация
Сега е моментът епикризите и документите от изследвания и консултации да бъдат подредени. Родителите могат да използват класьор за по-добра прегледност. Това ще ги улесни значително.
Добра идея е и да сканират всички документи, за да ги имат и на електронен носител.
Социални права
Колкото по-рано семейството се заинтересува и потърси социалните си права, толкова по-добре. Родителите имат право на месечна добавка за отглеждане на дете с увреждания, двойни „детски“, месечни интеграционни добавки, финансова подкрепа за закупуване на помощни средства и медицински изделия, винетен стикер, годишна добавка за болнолечение и рехабилитация и др. Крайната сума съвсем не е достатъчна за отглеждането на дете с увреждания, но е помощ, която може да облекчи в някаква степен семейния бюджет.
Затова веднага след като приключат операциите и важните медицински изследвания и консултации, е добре родителите да задвижат процедурата за изваждане на експертиза от ТЕЛК и с нея да подадат документи в Агенция за социално подпомагане за изброените добавки.
Нека родителите не чакат да бъдат подканени от някоя държавна институция, защото това едва ли ще стане. И в този случай инициативата е изцяло в техни ръце.
Добре е също предварително да се запознаят с някои много важни закони и правилниците за тяхното прилагане като Закона за интеграция на хората с увреждания, Закона за семейни помощи за деца и др., за да познават правата си и възможностите, които те им предоставят. Добър навик е периодичното следене за изменения.
Рехабилитация
След стабилизиране на състоянието на детето и провеждане на оперативните намеси, важна роля в ежедневието ще бъде провеждането на рехабилитация. Тя трябва да се извършва от квалифициран рехабилитатор, по възможност постоянно, ежедневно и по подходяща за увреждането и съпътстващите го заболявания методика.
Вариантите за рехабилитация са много – в болници и медицински центрове с направление по НЗОК, в рехабилитационни центрове към НПО, в частни клиники, в домашни условия и др. Необходимо е предварително проучване, в което да се включат мнения на други родители, наблюдаващи специалисти, информация от интернет. Родителите трябва да преценят кой ще е най-добрия вариант за техния конкретен случай. С времето най-вероятно ще съвместят различни методики, центрове и терапевти.
Нека родителите имат предвид, че могат да намерят финансиране на рехабилитацията, чрез различни благотворителни фондации и инициативи. Могат да потърсят повече информация от други родители или в интернет.
Много е важно родителят да се обучи на методиките за рехабилитация, за да я прилага достатъчно често. В бебешка възраст има методи (пр. Войта), по които се правят рехабилитационни упражнения по 4 пъти дневно.
В самото начало рехабилитацията може да изглежда като тежка задача, защото повечето бебета плачат. Обикновено това се случва с малките бебета. Когато изминат няколко месеца повечето деца започват да съдействат в рехабилитацията, особено ако методиката е разработена под формата на игра и носи освен полза и радост на детето.
Отглеждане на бебето
В самото начало някои родители се притесняват, че няма да се справят с отглеждането на бебе с увреждане. Но когато прекарат малко време насаме с него разбират, че тяхното бебче се нуждае от същото, от което се нуждаят всички останали бебета по света. Наистина някои грижи ще са по-специфични, но и тяхното бебе ще се справи успешно с коликите, подсеченото дупе и обрива от пренавличане.
Нека родителите спокойно се придържат към основните съвети за отглеждане на бебе, точно както биха го направили ако детето им се бе родило без увреждане. Повечето съвети ще са валидни и за тяхното бебе. Ако все пак се породят някакви притеснения, могат да ги обсъдят с наблюдаващия педиатър или с други родители.
Важно е също родителите да осъзнаят, че тяхната задача е не просто да полагат грижи, но и да възпитават – с личния си пример, с любов и с мисъл. С възпитанието те ще положат и развият част от характера на бъдещия зрял човек. С тяхна помощ детето ще стане самостоятелна личност, ще развие интелектуалния и емоционалния си потенциал, въображение, памет, таланти. И това ще започне от ранна бебешка възраст!
Затова на бебето трябва да се осигури достатъчно стимулираща среда за развитие – място за движение, пълзене, ходене покрай опори, катерене. Това обикновено не изисква допълнителни средства, а малко по-различна гледна точка върху домашното пространство. Терапевтът също може да даде добър съвет. Скупчване на възглавници като препятствие и поставянето на играчките на по-горно ниво (върху мебелите) могат да са добър стимул за малкия човек. Нека родителите оставят бебето да пълзи по пода, разбира се под надзор. Ако настинката ги притеснява могат да постелят килими или използват временни постелки за гимнастика.
Нека родителите избират образователни, сензорни и стимулиращи играчки и възможността да гледа как други деца играят! Играчките е добре да не се натрупват на купчини, а да се дават поетапно и да се редуват.
Възможно е детето да изостава двигателно, и да прилича на по-малко дете, това понякога подвежда, че и интелектуално му ниво е на по-малка възраст, това не означава ,че ще играе с по елементарни играчки и занимания. Не подценявайте детето си!
Още нещо, което не бива да се забравя – да бъдеш родител е отговорност, но и истинско щастие. Не се лишавайте от малките радости и специалните моменти със своето бебе в ежедневието. Защо да не се разходите в парка, да послушате детски песнички, да погукате, да построите заедно кула от цели 3 кубчета! Точно тези моменти правят живота ни пълноценен.
Не всичко е операции, болници, рехабилитация....
Тази информация не представлява медицински съвет. Тъй като някои случаи могат да се различават от общата информация, представена тук, Ви съветваме да се консултирате индивидуално с квалифициран специалист. СБХБ не носи отговорност за изнесената информация!
Премини към: