ЕЛЕКТРОТЕРАПИЯ

 

Основни принципи на електротерапевтичния метод и приложението му при пациенти със спина бифида и хидроцефалия

 

 

 

Електротерапията е един от физикалните методи, който се използва при деца със спина бифида и/или хидроцефалия. В световен мащаб метода е оспорван и не е признат навсякъде. Създаден е в Русия и се прилага широко в страните от бившия съветски блок, докато специалистите в Западна Европа са по-резервирани към него и рядко го включват към терапията, особено при деца. В България електротерапията е част от стандартните физиотерапевтични процедури, както за възрастни, така и за деца. Противопоказна е при епилептчини припадъци.

При децата със спина бифида най-широко приложение имат процедурите: йонофореза и електростимулация.

За провеждане на изброените процедури е необходима специална апаратура и обучен физиотерапвет. Посредством кабели се извеждат положителен и отрицателен електрод. Електродите са поствят на определени места върху тялото и чрез апарата се генерира ток помежду ѝм. В зависимост от вида на тока, интензитета му и дължината на вълната се постига различен резултат.

 

 

 

 

Йонофореза

При йонофорезата се използва прав галваничен ток с нисък интензитет. Токът помага на лекарствен продукт или друг вид лечебно вещество да преминава през тялото на пациента, движейки се от положителния към отрицателния електрод. С въпросния лекарствен продукт се напоява положителния или отрицателния електрод в зависимост от лекарството. Най-често използвани при децата със спина бифида са ампули Нивалин 2,5мл (слага се на положителния електрод), от които се очаква да стимулират периферната нервна система.

В случая се използва един положителен електрод и два отрицателни. Положителният електрод се поставя над оперативния цикатрикс (при спина бифида), на гърба на детето. Отрицателните електроди се поставят в задната част на подбедриците. Допустимо е поставянето им и в страничната част, с оглед на по-добрия визуален контрол в процеса. За закрепяне на отрицателните електроди върху крачетата на детето се използват широки ластици или друг вид върви, а положителния обикновено се придържа с ръка от физиотерапевта. Процедурата трае между 10 и 20 минути, не повече от веднъж дневно. Детето може да е в седнало или легнало положение.

Чисто физически усещането не е болезнено. По-скоро може да се опише като съвсем леко дразнене или „мравучкане“.

Йонофорезата обикновено се практикува непосредствено преди електростумилациите.

Курсът включва между 10 и 20 процедури и след приключване е необходима почивка поне от толкова дни, колкото е била продължителността на курса.

 

 

Електростимулации на мускули

Електростимулациите се прилагат за пасивно трениране на мускулите. Използват се най-вече импулсните токове, при които могат да се генерират порции импулси, редувани с паузи. Електродите трябва да се поставят на местата където мускула започва и завършва, така че токът да преминава успоредно на мускулните влакна. Лекарствен продукт в този случай не се прилага.

Един курс включва между 10 и 20 процедури и се прилага за една мускулна група, по една процедура на ден. След приключване на курса следва почивка за съответната мускулна група. Възможно е да се прилагат едновременно стимулации на две мускулни групи (примерно глутеус максимус и коремни мускули) в рамките на един ден, като двата курса вървят паралелно. В този случай би било добре да има почивка от няколко часа между стимулациите на двете групи (примерно сутрин се работи с едната група, а следобед с другата).

Конкретните параметри на тока при електротерапията, продължителността на процедурите и мускулните групи, които ще бъдат обхванати се определят от лекуващия лекар.

Процедурата трае около 5 до 10 минути за самостоятелна мускулна група и се извършва от физиотерапевт, който придържа електродите през цялото време. По време на процедурата мускула контрактира или се наблюдава конкретно движение. В някои случаи видими промени не се забелязват. От изключително значение е детето да е спокойно по време на стимулациите.

 

Мускулните групи, на които се прилагат електростимулации зависят от увреждането и най-често са:

  • Глутеус максимус (Gluteus Maximus)
  • Тибиалис (Tibialis)
  • Трицепс суре (Triceps surae)
  • Коремни мускули (Rectus abdominis)
  • Предно бедро (Quadriceps)
  • Гръб

 

За някои случаи лекуващия лекар назначава електростимулация не на мускулна гупа, а директно на периферния нерв, като цели подобряване проводимостта на нерва. При тази разновидност на стимулация, единият електрод се поставя над оперативния белег, а другият по продължителността на периферния нерв (+).

 

Електротерапията се назначава от лекар-физиотерапевт, който изготвя план с конкретни параметри на тока, според състоянието на пацинета, който да е съобразен с общите цели на терапевтичния курс. Електротерапията обикновено се извършва от рехабилитатор или друго обучено медицинско лице в болнично завдение или медицински център.

 

Електротерапията може да се прилага и у дома. Родителите могат да бъдат обучени и след като се снабдят с подходящия апарат сами да правят електротерапия на децата си, като по този начин се спестява време, което може да се оползотвори за други терапии. В чужбина, определени от здравната каса медицински уреди се получават безплатно за домашно ползване.

 

ТАЗИ ИНФОРМАЦИЯ НЕ ПРЕДСТАВЛЯВА МЕДИЦИНСКИ СЪВЕТ! Тъй като някои случаи могат да се различават от общата информация, представена тук, Ви съветваме да се консултирате индивидуално с квалифициран медицински специалист. СБХБ не носи отговорност за изнесената информация!

В част от материалите по темата „Физиотерапия и рехабилитация“ е използвана информация от интернет сайтовете на асоциациите за спина бифида и хидроцефалия в Австрия и Германия.

 

Благодарим на нашия консултант по темата „Електротерапия“ - Десислава Енева – ел. терапевт!

 

Благодарим за редакцията на Меглена Тодорова – терапевт по метода Бобат!