- Начало
- Форум
- Вход
- АМИГО
- За нас
- Основни факти
- Проекти
- Младите застъпват
- Информационна брошура по проекта Младите застъпват
- ОТБОР ПРОМЯНА ОБЯВЯВА КОНКУРС ЗА ЕСЕ/СЪЧИНЕНИЕ
- Представяне на проекта МЛАДИТЕ ЗАСТЪПВАТ
- About our project in English/ Представяне на проекта на английски
- За стъпките на Отбор Промяна Част 3: Кой идва с нас?
- За стъпките на Отбор Промяна Част 2: Самостоятелни крачки в условия на изолация
- За стъпките на Отбор Промяна Част 1: Силен старт и уверени първи крачки
- Отбор ЗАПАД
- Отбор Промяна
- Отборът на СМЕЛИТЕ
- Обучение в подкрепа на младежката гражданска активност 01-05.11.2019
- Нашият партньор: Норвежката асоциация за спина бифида и хидроцефалия
- Обучаващ екип
- Каналът в YouTube на Младите застъпват
- За стъпките на Отбор Запад Част 1: Пътят е лек, когато води сърцето
- За стъпките на Отбор Запад Част 2: Да покажем как се прави
- За стъпките на СМЕЛИТЕ Част 1: с малки стъпки напред
- За стъпките на СМЕЛИТЕ Част 2: Моят личен път
- Работилница за взаимопомощ 2014-2015
- Благотворителни акции: Помощни средства от Австрия
- Летни лагери и срещи
- Проект МОЯТ СПОРТ 2016
- Младите застъпват
- Съвети и взаимопомощ
ДОСТЪП ДО РЕХАБИЛИТАЦИЯ
Достъп до физиотерапевтични и рехабилитационни услуги в България
Законът за интеграция на хората с увреждания посочва правото на медицинска и социална рехабилитация, като едно от правата на хората с трайни увреждания в България. Под медицинска рехабилитация се има предвид лечебна дейност, осъществявана от мултидисциплинарни екипи при условията и по реда на Закона за лечебните заведения и на Закона за здравното осигуряване, която включва физикална терапия, ерготерапия, кинезитерапия, поддържаща медикаментозна терапия, назначаване на помощни средства, приспособления и съоръжения и медицински изделия за хората с увреждания и др.
Достъпа до рехабилитация на децата със спина бифида и/или хидроцефалия се осъществява по няколко начина: НЗОК, рехабилитационни центрове към домовете за медико-социални грижи (ДМСГ), рехабилитационни центрове към неправителствени организации (НПО), центрове за интеграция към отделните общини, рехабилитационни центрове без договор с НЗОК и терапевти на свободна практика. На пръв поглед вариантите за терапия пред семействата на деца със спина бифида и/или хидроцефалия изглеждат многобройни. Практиката обаче показва, че повечето родители ползват предимно платени услуги за основната терапия на своите деца.
НЗОК
Достъпът до рехабилитация чрез НЗОК става чрез направление, издадено от личния лекар на детето. Вариантите са два, в зависимост от това какъв договор има избраното лечебното заведение с НЗОК.
В най-общият случай физиотерапевтичните процедури се провеждат в кабинетите по физиотерапия към диагностично-консултативните или медицинските центрове, в които има разкрити такива отделения и имат договор с НЗОК. Достъпа до тях става с Талон №3 за консултация със специалист, издаден от личния лекар на детето. Направлението дава право за курс на лечение от общо 20 процедури и преглед. Обикновено личните лекари имат възможност да издават такъв талон не по-често от веднъж месечно. Тези 20 процеури определят продължителност на курса от по 5-10 дни, в зависимост от това колко и кои процедури ще се включат. Понякога се налага да се доплаща за по-пълен терапевтичен пакет. В случай, че за извършване на някои процедури са необходими допълнителни медикаменти (като например ампули Нивалин или друго), родителите трябва предварително да ги закупят.
Когато се използва този вариант за рехабилитация детето всеки ден трябва да бъде водено за процедури в медицинския център по време на терапечтичния курс. Докато траят процедурите родителите могат да придружават детето.
Друга важна особеност е, че терапията за деца като цяло се различава от терапията за възрастни и не всички медицински центрове имат капацитет и опит за работа с деца. За много родители е трудно да намерят центрове, които могат да им предложат професионална терапия и рехабилитация на деца, дори в градове като София, Пловдив и Варна. Положението в малките населени места е още по-сложно.
Друга възможност за терапия за деца със спина бифида и/или хидроцефаля чрез НЗОК са специализираните болници (центрове) за рехабилитация на деца. Достъпа до тях е чрез Талон №7- за хоспитализация, издаден от личния лекар. Всички болници имат налична леглова база и дават възможност за хоспитализация на детето и един придружаващ по време на курса, което е много удобно за семействата от други градове.
Интензивността, с която може да се ползва тази пътека зависи от диагнозата и възрастта на детето. При спина бифида до навършване на 2 годишна възраст рехабилитация с талон №7 може да се полза всеки месец. От 2 до 5 годишна възраст пътеката може да се ползва веднъж на тримесечие в рамките на годината, а след петата година – веднъж на шест месеца. Един курс трае 10 работни дни, като за един ден детето ползва 3 процедури – при децата със спина бифида обикновено гимнастика и електротерапия. Задължителен преглед с лекар-физиотерапевт или невролог е включен в пътеката. Включени са също и медикаментите, необходими за някои процедури. При изписването родителите следва да получат епикриза за проведеното лечение.
Платени процедури в болнични и медицински центрове
В повечето болнични и медицински центрове физикалните услуги могат да се ползват и чрез платен прием.
Центрове за рехабилитация без договор с НЗОК
Не всички медицински центрове за рехабилитация имат договор с НЗОК. Понякога родителите намират специалистите, от които се нуждае детето им точно в такива заведения и трябва сами да поемат всички разходи за терапията. В този случай помощ от държавата може да е добавката за балнеолечение, предоставяна веднъж годишно. Родителите могат да потърсят финансова помощ от различни фондации и инициативи.
Балнеолечение
Друг вариант за провеждане на рехабилитационен курс дава добавката за балнеолечение и рехабилитационни услуги при определяне на Социалната оценка, съгласно Закона за интеграция на хората с увреждания. Тя може да се ползва целево веднъж годишно, а максималния ѝ размер е определен до трикратния размер на гарантирания минимален доход, но не повече от действително направените разходи. Лицата имащи права на придружител на пациент с увреждания ползват същото основание за добавка, но това трябва да е изрично посочено в документа от ТЕЛК – „с чужда помощ“.
Местата, където може да се ползват рехабилитационните услуги могат да са както санаториуми и балнеолечебни заведения, така и медицински центрове и болнични заведения за рехабилитация на деца с увреждания. Няма ограничение да са в друго населено място, различно от постоянното местожителство. Възможно е семейството да е от София и да ползва добавката за балнеолечение в рехабилитационен център, който също се намира в София (в този случай обаче разход за нощувки няма да се признае).
За да се ползва добваката не е необходимо предварително разрешение. Изплащането се извършва в последствие от съответните териториални служби към Социално подпомагане, където е регистрирано детето. Там, на място, трябва да се предоставят разходооправдателен документ за извършеното балнеолечение или рехабилитационни услуги в едномесечен срок от крайната дата на ползването ѝм и документ от личния лекар – обикновена бланка на МЗ № 119, в която лекаря описва нуждата от рехабилитационни услуги и балнеолечение за своя пациент и по възможност препоръчва конкретното място за това. Съвет към родителите е при подготовката на разходооправдателния документ да изискват служителите на санаториума (болничното заведение) да изпишат трите имена и ЕГН на детето и изрично да опоменат, че са предоставени рехабилитационни услуги.
Рехабилитация в домове за медико-социални грижи (ДМСГ)
Тенденцията е все повече ДМСГ да започнат да функционират като дневни центрове и да предоставят рехабилитационни услуги за деца с увреждания, които не са настанени за отглеждане в дома. Те разполагат с добра материална база и обучен персонал с дългогодишен опит.
Всеки ДМСГ определя реда да предоставяне на рехабилитационни услуги, в зависимост от натовареността на графика и капацитета си. Необходимо е родителите предварително да се свържат с дома и да разберат какви документи трябва да подготвят преди да започнат да посещават заведението. Обикновено се изисква комплект, сходен с този при постъпване в детска градина и документ ДАЗД, че детето се нуждае от рехабилитация.
Центрове за рехабилитация на деца към НПО
В някои градове неправителствени организации успяват да намерят финансиране, трайно или в рамките на конкретен проект, за разкриване и поддържане на дневни центрове за деца с увреждания. Тези центрове не са медицински заведения, което има своите предимства и недостатъци. Основен недостатък е, че в тях лекари боикновено не практикуват. Цялата дейност се извършва от рехабилитатори, терапевти, социлани работници, психолози и логопеди.
Извън стериланата болнична атмосфера, рехабилитацията протича по съвсем различен начин – много по-непринуден и освободен, дори забавен и често се възприема по-добре, както от децата, така и от родителите. Същестуването на такъв тип центрове извън здравната система дава възможнсот за много по-голяма гъвкавост и индивидуален подход според нуждите на всяко едно дете. В този случай касата не определя предварително вида и броя на процедурите според заболяването, а те се определят според индивидуалното развитие и потребности на детето. Традиционно в такива центрове заедно с рехабилитацията, децата могат да ползват по-широк набор от услуги като терапия с психолог, логопед, специален педагог и др.
Фондациите, които подкрепят дневните центрове обикновено рабоятат в мержа с други НПО и институции в България и чужбина, което дава достъп до нови подходи при работата с деца с увреждания, качествени терапевтични услуги на световно ниво, качествени помощни средства.
Основен проблем е затруднения достъп до тези центрове, породен от големия интерес към тях. В някои случаи списъците с чакащите надвишават многократно капацитета на центъра.
Центрове за социална рехабилитация и интеграция към съответната Община или НПО
Вариант за достъп до рехабилитационни услуги са центрове за интеграция и рехабилитация на хора с увреждания, разкрити към съответните Общини или от НПО по различни проекти. Заедно с класическата рехабилитация, тези центрове предлагат много широк набор от услуги за хора с увреждания – трудова терапия, психотерапия, групи за взаимопомощ, творчески занимания, музикална терапия, плуване и спортни игри – според наличната база.
В общият случай центровете за социална рехабилитация и интеграция не са специализирани за работа с деца и са посещавани от хора в широк възрастов диапазон. Според някои родители те са по-подходящи за по-големи деца и младежи, от една страна защото ще намерят повече полезни занимания и фрми на забавление, и от друга защото персонала не е специализиран за работа с бебета и малки деца.
Терапевти на свободна практика
Това са терапевти с голям опит, квалификация и добро име. Обикновено зад гърба си имат дългогодишен опит в медицинско заведение или рехабилитационен център и в един момент са започнали работа на свободна практика. А някои от тях съвместяват и двете.
Терапевтите на свободна практика нямат договори с НЗОК, а и повечето не са регистрирали официално тази си дейност и не издават касов бон и пр., така че родителите трудно могат да намерят финансиране за терапията извън семейния бюджет. За сметка на това те често предлагат по-добри цени от рехабилитационните центрове и посещават семейството директно в дома им.
Достъп до помощни средтсва
За някои помощни средства държавата оказва финансова подкрепа и това е регламентирано в Закона за интеграция на хората с увреждания и в подзаконовите му мерки. Конкретните помощни средства и максималния размер на финансовата подкрепа са подробно описани в Заповед на Министъра на Труда и Социалната политика за пределни размери /лимити/ на помощите за изработване, покупка или ремонт на помощни средства, приспособления и съоръжения, и медицински изделия за хората с увреждания. Друго условие за получаването на финансова подкрепа за помощни средства от въпросния списък е те да бъдат закупени/изработени от специализирани доставчици на такива изделия, които са включени в регистъра на Агенцията за хората с увреждания. Редът за получаването им изисква да бъдат назначени от ЛКК или в решението на ТЕЛК.
Важно е да се отбележи, че посочения по-горе списък определя пределните размери на помощта, която може да бъде изплатена. В някои случаи тези размери са под пазарните цени и на родителите се налага да доплащат.
Агенцията за социално подпомагане няма да отпусне средства и за помощни средства, закупени от доставчици, които не фигурират в регистъра на Агенцията за хората с увреждания. Ако родителите изберат такъв доставчик трябва сами да финансират покупката.
Списъкът за лимитите не е изчерпателен и част от помощните средства, необходими на децата с двигателни увреждания остават извън него – апарати за позиционно лечение, терапевтични велосипеди, специализирани детски колички и др. За закупуването на тези помощни средства родителите не получават помощ от Агенцията за социално подпомагане и трябва да се справят със собствени средства или да потърсят други варианти за финансиране. Такъв вариант може да бъде център Фонд за лечение на деца в чужбина или други фондации и инициативи, подкрепящи деца и хора с увреждания.
Родителите могат да закупят накои помощни средства и „втора ръка“. В много европейски сайтове на благотворителни организации или организации на хора с увреждания се предлагат втора ръка помощни средства, на добро качество и цена. А някои благотворителни организцаии предоставят оборудването безвъзмездно.
ТАЗИ ИНФОРМАЦИЯ НЕ ПРЕДСТАВЛЯВА МЕДИЦИНСКИ СЪВЕТ! Тъй като някои случаи могат да се различават от общата информация, представена тук, Ви съветваме да се консултирате индивидуално с квалифициран медицински специалист. СБХБ не носи отговорност за изнесената информация!
В част от материалите по темата „Физиотерапия и рехабилитация“ е използвана информация от интернет сайтовете на асоциациите за спина бифида и хидроцефалия в Австрия и Германия.
Благодарим за редакцията на Меглена Тодорова – терапевт по метода Бобат.
Премини към: