СОЦИАЛНО РАЗВИТИЕ

Социално развитие на децата родени със спина бифида и хидроцефалия

 

Децата, родени със спина бифида и/или хидроцефалия, са най-напред деца и чак след това деца със специални нужди. За да растат като отговорни възрастни, те трябва да научат това, което всяко друго дете научава: да правят избор и взeмат решения, да поемат отговорност за действията си, да се разбират с другите деца.

 

Чести посещения в болници и при специалисти съпътстват социалното им развитие. Такива деца обикновено имат проблеми с мобилността, което не им позволява да участват в някои училищни занимания; случва се да срещат и затруднения в учебния процес. Шансовете на дете със спина бифида и/ или хидроцефалия да води нормален, ползотворен и пълноценен живот зависят от това дали  хората около него постигат разумен баланс между прекалена снизходителност и взискателност, която налага на децата повече от това, което са способни да дадат.

Важно при възпитанието на всички деца е да им се предоставят възможности за развитие и те да растат уверени в себе си. Нормално е подрастващите да изпитват чувство на колебание или страх за начина, по който се вписват в средата на своите връстници. Също е желателно, децата със спина бифида да общуват не само с деца, които не се нуждаят от специални нужди, а също и с други деца със специални нужди, за да споделят взаимен опит.

Положителните социални взаимоотношения са важна част от живота.  Има безброй много социални умения, които са важни за социализацията и голяма част от тях, например как да общуваме, научаваме автоматично – чрез наблюдение, копиране и привикване. Ние се научаваме на социални умения непринудено, без специални инструкции. Обаче, много деца със спина бифида и/ или хидроцефалия имат затруднения в обучението, което прави трудно или почти невъзможно за тях да разберат вербалните и невербалните знаци, необходими за придобиването на социални умения.

Някои от най-често срещаните проблеми са свързани с:

  • Прекомерно упорство, когато детето е недоволно;
  • Отказване да изискат нещата по учтив/ вежлив начин (да ползват думи като „моля“ и „благодаря“);
  • Проява на нетърпение при изчакване на ред и не изслушване по време на разговор;
  • Трудно разбиране на социалните правила;
  • Изискване на незабавно внимание;
  • Невъзможност за изчакване (детето иска всичко, тук и сега).

 

Трудността да се възприемат невербалните сигнали може да доведе до сериозни проблеми при общуването. Децата с проблеми в обучението често подценяват разстоянието и пространствените отношения. Те застават твърде близко или остават твърде далеч от другите хора. Приближаването  твърде близко ще накара другите да отстъпят назад и да се извинят или избягат. Стоенето твърде далеч затруднява контакта с очи, както и чуването, което вероятно ще накара другите да ги игнорират.

Тези деца може също да имат трудности при разбирането на други социални знаци -кодове, като например облеклото: човек с костюм и куфарче ни подсказва „Аз съм на отговорна позиция“. Ако децата не разбират тези кодове, те може би няма да разберат кой е висшестоящ, директор, учител или дори „дете- лидер“. Ако детето не умее да различи лидерите, то може да стане училищния странник с голяма вероятност да е социално презряно или игнорирано.

Децата, които имат проблем с невербалните знаци често се затрудняват и при разбиране и интерпретиране на интонацията.

Например, представете си дете което разбира, че се планира/ организира парти и отива да попита дали може да присъства. Другото дете му отговаря с „О, ДА БЕ, ЕСТЕСТВЕНО, ЧЕ  искам“. Ако детето отиде на партито, със сигурност ще натрупа горчив опит. Детето е чуло ДУМИТЕ („Искам да дойдеш“), но не е схванало интонацията („По-добре да не правя парти ако дойдеш “). Грешки като тази може да са изключително болезнени за децата, които не могат да разпознават нюансите на говора като тон, ритъм и интонация.

 

Други важни не вербални знаци са позата и изражението на лицето. Ако детето не може много добре да разпознава израженията на лицето, то вероятно ще тълкува нещата погрешно. Някои деца разпознават само два типа изражения на лицето – весел и ядосан и евентуално тъжен. Това не е достатъчно за възприемане на околния свят. Нужно е да разбират такива тънкости като „шеговит“, „сериозен“ и т.н. и се очаква да ги научат непринудено.

 

Много младежи със спина бифида и/ или хидроцефалия овладяват по-бавно физическите умения. С времето, лечението и при ранна интервенция, много от тези умения се усвояват. Но какво да кажем за социалните умения? Ако децата изостават, дали ще наваксат тези умения сами или се нуждаят от помощ на по-ранен етап? Помощта е много важна, защото дори детето да наваксва някои умения само, вероятно това ще отнеме дълго време, а други може да липсват завинаги. Социалните умения може да се усвоят и по-късно, но до тогава детето ще бъде уморено, самотно или ще избягва да контактува с другите, тъй като е било отблъсквано толкова пъти, че повече не желае да развива социални контакти. Не трябва да се чака това да се случи. Детето може да усвои много от тези социални умения, ако те бъдат разделени на отделни компоненти и се преподават на определени етапи.

 

Децата с трудности в обучението могат да преминат от потенциална изолация към  по-активна социализация чрез идентифициране и обръщане на внимание на проблемите при развитието на социалните им умения.

ТАЗИ ИНФОРМАЦИЯ НЕ ПРЕДСТАВЛЯВА МЕДИЦИНСКИ СЪВЕТ! Тъй като някои случаи могат да се различават от общата информация, представена тук, Ви съветваме да се консултирате индивидуално с квалифициран медицински специалист. СБХБ не носи отговорност за изнесената информация!

 

В част от материалите по темата „Живот със спина бифида и хидроцефалия“ е използвана информация от интернет сайтовете на асоциациите за спина бифида и хидроцефалия в Ирландия, Шотландия, Австрия и Германия както и от сайта на Световната здравна организация.