ДЕПРЕСИЯ

Депресия и безпокойство при деца и възрастни със спина бифида и хидроцефалия

 

От време на време е нормално е да сме тъжни, унили или разтревожени. На всеки се случва. Когато обаче депресията започва да се намесва в живота ни и не си отива, вероятно имаме нужда от помощ. Как да разберете разликата между обичайната тъга или нервност и депресията и безпокойството? Понякога, това не е толкова лесно. Нека да разгледаме примера с двама млади хора и това което се случва в техния живот (имената им не са действителни).

 

Ани е на 15 години и има спина бифида на лумбално ниво с хидроцефалия с поставена клапа.

Тя си е намалила успеха в училище. Има проблеми със съня и главоболия. Родителите казват, че напоследък е станала раздразнителна. Какво друго трябва да знаем? Тя има ли приятели? Да, и тя все още е в добри взаимоотношения със своите приятели. Главоболието се появява предимно вечер. Няма повръщане и зрението не се е променило. Тя казва, че не е щастлива в училище, защото някои момчета я дразнят. Ани обаче споделя, че не е в депресия. Тя изглежда леко неспокойна, но все още се усмихва и шегува от време на време. Наистина звучи малко депресирана, но контролното изследване -компютърна томография- разкрива истинския проблем. Ани се нуждае от ревизия на клапата.

 

Първата стъпка при идентифицирането на депресията, особено при случаите на спина бифида и хидроцефалия, е да се отхвърлят физическите причини за промяна на настроението. Медицински състояния катo нефункционираща, повредена клапа, тежка инфекция, както и някои лекарства, могат да предизвикат признаци на депресия. Когато съпътстващото медицинско състояние се излекува, признаците на депресията изчезват.

 

Алекс е на 18 години и също като Ани има проблеми в училище. Той напуска колежа, след като не успява да завърши няколко класа. Апетитът му е намалял и Алекс няма много енергия. Той прекарва повече от времето си в гледане на телевизия, чувствайки се виновен за несправянето в училище. Имал е приятели в гимназията, но не познава никой в колежа. В момента почти няма приятели и занемарява грижите по себе си. Алекс не се грижи за кожата си, не се къпе и не си взима редовно лекарствата. Той не се радва вече на нещата, които преди са го правели щастлив. Не установява добър контакт с поглед и не се шегува, както е правел обичайно. Това са симптомите на депресия. След три седмици на лечение състоянието на Алекс се подобрява.

 

Много важен фактор при установяването на това дали лицето е в депресия, е да се познава неговата/ нейната история, включително здравни проблеми, приемани лекарства, семейна история и настоящите условия и среда. Неговите близки имали ли са депресия? Какво се случва в къщи? Имало ли е скоро стрес? Пациентът самотен ли е или има много приятели? Радва ли се на неща, които обичайно са за забавление? Спи ли добре?

 

Докторите могат да научат много чрез работа с родителите. Изглежда ли депресиран? Той/ тя установяват ли контакт с поглед? Ако лекарят се съмнява за депресия се задават два въпроса:

  1. През последния месец, чувствали ли сте се депресиран/a или обезнадежден/a?
  2. През последния месец, изпитвали ли сте малко интерес или радост в живота?

Ако лицето отговори с „да“ на един или на двата въпроса, е необходимо да се проведат допълнителни прегледи.

 

Понякога може да се научи много просто чрез задаване на въпроса: Депресирани ли сте?

 

Към родителите, най-показателните въпроси може да са: Как това(дадена случка или събитие в живота) се отразява на моето дете? Спи ли добре? Има ли апетит? Интересува ли се от нещата, които обичайно са били интересни за него/ нея? Способен/a ли е да ходи на училище, да си напише домашното, да учи и да се концентрира?

 

Симптоми на клинична депресия

Всеки е бил тъжен и неспокоен, но клиничната депресия е по-сериозна. Симптомите са по-тежки, продължават по-дълго и обикновено не отшумяват от само себе си. Клиничната депресия се отразява на ежедневните дейности. Хората, които страдат от клинична депресия, не правят това, което обичайно са свикнали да правят. Депресията може да се отрази на ежедневните дейности, физическите способности, апетита и съня. Повечето хора с депресия имат намален апетит, но някои млади хора може да се хранят повече, особено със сладки и високо въглехидратни храни.

Често срещан проблем при хората страдащи от клинична депресия, е безсънието. То има различни форми. Някои не могат да заспят, някои се будят през нощта, а други се събуждат твърде рано и не могат да заспят отново. Хората в депресия може да ходят изнервено напред и назад, да си въртят ръцете, да си подръпват дрехите и да изглеждат постоянно неспокойни. Речта и мисленето им може да са забавени, подобно на движението в забавен кадър. Също така, хората в депресия може да изпитват физическа болка като главоболие или стомашни неразположения.

 

Причини за депресията

  • Известно е, че депресията е свързана с историята в семейство. Ако един човек има депресия, много по-вероятно е за останалите членове на семейството да страдат от депресия в определен период от живота си. При еднояйчните близнаци тази връзка е ясна. Ако единият близнак е в депресия, вероятността за другия да изпита депресия е 46 процента.
  • Повечето специалисти смятат, че депресията се причинява от проблеми с определени химикали в мозъка. Тези химикали, наречени невротрансмитери, изпращат сигнали от един нерв на друг. Съществуват много химикали, но изследователите са открили три, които контролират  нашето настроение: Норепинефрин, Серотонин и Допамин.
  • По отношение на статистиката: Депресията е по-често срещана при жените, от части поради хормонални различия. Някои проучвания показват повече случаи на депресия при хора със Спина Бифида. Младите хора със спина бифида са изложени на по-висок риск от подтиснато настроение, ниска самооценка и е по-вероятно да мислят за самоубийство. Също така, депресията се среща по-често при хора с дефицит на внимание и хиперактивност (ADHD) и/ или разстройства в обучението. Причини за това могат да са неуспехи в училище, ниско самочувствие или химически дисбаланс в мозъка. Депресията също е по-често срещана при хората, живеещи в страни със северен климат, особено през зимата.
  • Голямо влияние на депресията оказва стресът, особено хроничният. Този стрес може да е причинен от дома, от училище, или от операция. Много често депресията е следствие от загубата на близък човек.
  • Ниското самочувствие се свързва с депресията и е едно от обясненията на въпроса – защо хората  със спина бифида е по-вероятно да изпаднат в депресия.
  • Други рискови фактори са недостатъчна социална подкрепа и изолация. Заучената поза на безпомощност – когато хората смятат, че просто не съществува нещо, което могат да направят, за да подобрят положението си, също може да допринесе за депресия.

 

Безпокойството: Сестрата на депресията

Когато някой е неспокоен, вероятността да изпадне в депресия е много по- висока. Много лекарства, използвани за лекуване на депресията, се използват и за безпокойството. Както депресията, така и безпокойството се предават наследствено. Симптомите на безпокойството включват чувството на напрежение или страх, чувство на ужас и паника. Хората, които са неспокойни, може да се притесняват прекомерно. Безпокойството пречи на концентрацията и е причина на човек да се фокусира върху себе си.

Един от видовете безпокойство е обсесивно-компулсивното разстройство. Симптомите включват повтарящо се целенасочено поведение, чрез което се опитва да се намали тревожността. Поведението може да включва многократно миене на ръцете, броене на предмети, както и изпитване на необходимост предметите да са подредени по един точно определен начин. Тежките обсесивно-компулсивни разстройства пречат на ежедневието и би трябвало да се лекуват.

 

Как да лекуваме депресията и безпокойството

Има много начини за лекуване на депресията и безпокойството. Изследванията показват, че физическите упражнения и активност могат да имат много добър ефект. За хората в инвалидни колички,  практикуването на спортове пригодени за колички, е чудесен начин за физически упражнения. Спортуването е добра тренировка и улеснява срещите с хора. Язденето на коне също е полезно и приятно. Така се разтягат мускулите и ставите.

Може да е необходимо консултиране със специалист, който да предпише лекарства. Всеки медикамент има своите странични ефекти, които може да са различни при различните хора. Понякога тези ефекти може да са силно изразени. Важно е лекарствата да не се спират внезапно, а постепенно. Внезапното им спиране може да причини виене на свят, умора, главоболие, гадене и/ или безсъние.

Консултирането (включително когнитивно-поведенческа терапия) може да е от изключително значение, особено при безпокойството. Консултирането също помага, ако човекът има ниско самочувствие или е привикнал да е безпомощен. Понякога е много полезно консултирането да се прилага за цялото семейство. Лекарствата сами по себе си няма да подобрят самочувствието или спрат поведението, основано на привикнала безпомощност.

Колко дълго се приемат лекарства за лекуване на депресията? Зависи. При лека депресия, проявяваща се за първи път, лечението обикновено трае от два до три месеца и след това се прилага постепенно спиране на медикаментите.

 

 

За хората с тежка депресия, семейни проблеми, ниско самочувствие или трудност да полагат грижи себе си, лекарствата и консултирането са честа необходимост. Депресията е много различна за различните хора, но обикновено лекарите се опитват да не дават лекарства на деца за повече от шест месеца. Лечението може да продължи и много по-дълго в случаите, когато е необходимо.

 

 

 

 

 

Получаване на помощ

Ако вие или някой когото познавате, изглежда депресиран, говорете с доктор или сестра. Депресията и безпокойството са лечими. Ако се опитвате да говорите за депресията и безпокойството и вашият лекар не ви отговаря по начин, който вие очаквате, намерете друг, който ще ви обърне повече внимание.

 

ТАЗИ ИНФОРМАЦИЯ НЕ ПРЕДСТАВЛЯВА МЕДИЦИНСКИ СЪВЕТ! Тъй като някои случаи могат да се различават от общата информация, представена тук, Ви съветваме да се консултирате индивидуално с квалифициран медицински специалист. СБХБ не носи отговорност за изнесената информация!

В част от материалите по темата „Живот със спина бифида и хидроцефалия“ е използвана информация от интернет сайтовете на асоциациите за спина бифида и хидроцефалия в Ирландия, Шотландия, Австрия и Германия както и от сайта на Световната здравна организация.